Скъпи приятели на Египтологията, честит празник ! 😊
Скъпи приятели на Египтологията, честит празник ! 😊

Днес навършват точно 99 години от откриването на гробницата на Тутанхамун!😊
На 4 ноември 1922 г. английският египтолог и археолог Хауърд Картър, около 10 часа сутринта, пристига на мястото на разкопките, които провежда. Само преди ден е започнал седмият му работен сезон в Долината на царете. Той е посрещнат от необичайна глъчка сред неговите работници, египтяни.
Това му подсказва, че денят ще бъде необикновен и вълнуващ.
Година по-късно Картър ще напише в спомените си:
,, Това трябваше да бъде последният ни сезон в Долината.
Шест пълни сезона бяхме разкопавали там-сезон след сезон.
Бяхме работили месеци наред и не намерихме нищо и само човек, който крие огромна надежда и вяра, знае колко отчайващо може да бъде всичко това.
Почти бяхме решили, че и на това място нямаше да попаднем на нищо значимо и се готвехме да напуснем и да опитаме късмета си другаде. Но едва бяхме поставили лопатите на земята в последното си отчаяно усилие, когато направихме откритие, което далеч надхвърляше най-смелите ни мечти.
Нека се опитам да разкажа историята на всичко това, с ясното съзнание, че изобщо няма да е лесно, тъй като драматичната внезапност на първоначалното откритие ме остави в абсолютно зашеметено състояние, а следващите месеци бяха толкова наситени със събития, че едва ли бях имал време да мисля и да осъзная какво точно ми се случваше наистина.
Записването му на хартия, може би, ще ми даде шанс да разбера и да осмисля какво се случи и всичко онова, което означава и последва след това.
Пристигнах в Луксор на 28 октомври и до 1 ноември бях събрал работниците си и бях готов да започна.
Предишните ни разкопки, от предния сезон, бяха спрели за кратко и се намираха на място в североизточния ъгъл на гробницата на Рамезес VI и от тук следваше да започна да копая в посока на юг от там. На това място имаше редица грубо построени помещения, напомнящи на работни бараки, служещи за временен подслон, вероятно принадлежали и служели на работниците в Долината.
До вечерта на 3 ноември бяхме премахнали и почистили по-голямата част от тези колиби, бяхме ги описали и отбелязали и те бяха преместени.
Бяхме готови да изчистим близо три фута чакъл и пясък, който лежеше под тях.
Едва бях пристигнал на следващата сутрин (4 ноември), когато необичайна глъчка и спирането на работата, ме накара да осъзная, че се е случило нещо необичайно.
Бях посрещнат от новината, че вероятно част от стъпало се е показало още под първите копки при рачистването на материала под вече премахнатите работнически колиби .
Това изглеждаше твърде хубаво, за да бъде истина.
Кратко допълнително разчистване разкри факта, че всъщност се намираме в началото на стръмен прорез в скалата, на около тринайсет фута под входа на гробницата на Рамезес VI.
Начинът на по който този прорез се спускаше надолу, толкова много напомняше стълбищата, толкова често срещани и характерни за Долината, че почти се осмелих да се надявам, че най-накрая сме на път да открием нашата гробница. ,,……………………………………………………………………………………………………………….
,, Следващият ден (26 ноември) беше денят на дните, най-прекрасният от всички, които някога съм преживял и със сигурност такъв, който не мога и да се надявам и да мечтая да ми се случи отново.
През цялата сутрин работата по разчистването продължи, бавно, мудно и мъчително, заради деликатните, малки парчета от предмети, които бяха смесени с материала, с който беше запълнен прохода.
След това, в средата на следобеда, на трийсет фута надолу от външната врата, попаднахме на втори запечатан вход, почти точно копие на първия.
В този случай печатите не бяха толкова ясни, но все пак разпознах печата на Тутанхамун и на царския некропол.
Зад запечатаната врата се криеше отговорът на въпроса, който мъчеше всички ни-дали това е гробница или,, каше,, , дали ще открием това, на което всички се надявахме.
Бавно, отчайващо бавно, течеше времето, докато разчиствахме останките, които затрупваха долната част на вратата.
И ето моментът, в който цялата врата беше разчистена.
Настъпил решаващият миг.
С треперещи ръце направих мъничък отвор в горния ляв ъгъл на вратата.
Тъмнината и празното пространство, докъдето можеше да достигне железния прът, който вмъкнах, показваха, че каквото и да е отвъд, е празно и не е запълнено както прохода, който току що бяхме изчистили.
Разширих малко дупката, пъхнах свещта и надникнах вътре със затаен дъх.
Чувах само учестеното си дишане и сърцето си, което щеше да изхвръкне от вълнение.
Лорд Карнарвън, лейди Евелин и Календър стояха притеснени и развълнувани зад мен, за да чуят окончателната ми присъда. Първоначално не виждах нищо.Горещият въздух, излизащ от камерата, караше пламъка на свещта да трепти, но в момента, когато очите ми свикнаха със тъмнината, детайлите от стаята вътре изплуваха бавно от мъглата…
Странни животни, причудливи форми и сенки, статуии и злато - навсякъде блясъкът на златото.
Вечността трябваше да изглежда точно по този начин.
Бях смаян от изумление, зашеметен и очарован до сълзи и когато лорд Карнарвън, неспособен да устои повече на напрежението, попита тревожно:
„Картър, виждате ли нещо?“, всичко, което можех и имах сили да направя е със затаен дъх и глас, треперещ от вълнение, да промълвя:
„Да, виждам прекрасни неща!!!
PS
На снимките може да се видят освен Хауърд Картър и екипът от египтолози, учени, фотографи, които са били част от вълнуващата, но и много отговорна и трудоемка задача за цялостното изследване и изучаване на гробницата.На една от снимките, направена пред входа на KV 6,гробницата на Рамзес IX, се виждат /от ляво на дясно/:Артър Календър, Артър Мейс,Хари Бъртън /основен фотограф на разкопките и гробницата, благодарение на когото днес имаме тези фотографии/,Хауърд Картър,сър Алан Гардинър/ велик египтолог, специалист по древноегипетски език, автор на една от основните граматики/и Алфред Лукас.Печатът на гробницата, стълбището от 16 стъпала и запушеният вход, след първоначалното разчистване.
Египтологията е вълнуващо приключение! 😊

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *