Откриване на изложба посветена на 135-годишнината от рождението на Нюйоркския митрополит Андрей - основател на българската епархия в Америка, една безспорно противоречива, но и изключително важна личност в българския църковен и обществен живот.
Живял през наситена с драматични събития епоха, той е в епицентъра на много конфликти, които се опитва дипломатично да разрешава, а в годините на Студената война българската емиграция го признава за един от своите естествени обединители.
Вчера 13.12.2021г., в Регионален исторически музей - Търговище, исторически за България ден с встъпването на новото правителство и наситен с много политически събития, когато се обещаха много неща за бъдещето... Трябва да поглеждаме и в миналото и да помним тези, без които днес нямаше да бъде възможно това.
Но за жалост днешните политически лица неосъзнато пропускат такива събития бързайки към новите си властови постове или пазейки си получените властови привилегии! Защото така е по-изгодно, миналото и историята бързо да се забравят, промяната да стане необозримо фиксирана функция и да не се знае, кои са всъщност истинските носители и създатели на Промяната.
Ние, хората, идваме на този свят неизвестни, отиваме си, забравени. Но има личности, които завинаги са оставили имената си в гражданската и църковната история.
Роден на 31.XII. 1886 г. в с. Врачеш, Ботевградско, детските и юношеските му години преминават в Търговище, където се преселват родителите му. Учи в Софийската духовна семинария 1904 - 1909 г., след което продължава образованието си в историко-филологическия факултет на Софийския университет.
През 1911 г. заминава за Русия, където с конкурс спечелва стипендия за Московската духовна академия. През 1914 - 1915 г. участва в руската армия като доброволец-секретар в І отряд на Държавната дума. Награден с Георгиевски медал за храброст, ІV-та степен и Станиславски медал за усърдие. През 1916 г. се завърнал в Московската духовна академия и получил научна степен кандидат на богословието.
От септември 1916 г. до юни 1918 г. е преподавател в Знаменските курсове и учител в школата на Розенкранцовата фабрика в Петербург. Става един от най - приближените до императорското семейство.
От 1919 г. до началото на 1921 г. работи във Вероизповедния отдел на министерството на външните работи. От 1921 до 1926 г. преподава в Софийската духовна семинария. През това време младежът основава Православни библейски курсове, които провежда преди всичко в храм "Св. Николай Чудотворец" до Софийска митрополия и в отделни райони из страната и допринася за разпространяването на православната вяра.
На 14.XII. 1928 г. е постриган за монах в Черепишкия манастир "Успение Богородично" от Старозагорския митрополит Павел, който го ръкополага на следващия ден за иеродиакон, а на 16 - ти за иеромонах. На 30 декември с. г. в Синодалния параклис "Св. Равноап. Цар Борис" го възвежда в архимандритско достойнство. Хиротонията за Велички епископ е на 20. IV. 1929 г. в катедралния храм - паметник "Св. Успение Богородично", гр. Варна и става викарий на Варненски и Преславски митрополит Симеон до кончината му - 1937 г. От 1925 до 1929 г. е Началник на културно - просветния отдел на Св. Синод.
През 1937 г. Св. Синод изпраща епископ Андрей да управлява Американската българска епархия в Ню Йорк, САЩ. До избухването на Втората световна война от САЩ, Канада и Южна Америка идват писма от българската диаспора, с благодарност за учредяването на епархията и изпращането на епископ Андрей като неин архиерей.
През септември 1942 г. епископ Андрей е изпратен от Св. Синод да организира погребението на починалия в Цариград екзархийски наместник, епископ Климент Главиницки. След погребението епископ Андрей остава в Цариград до март 1945 г като екзархийски наместник. Като такъв, заедно с Борис Неврокопски и Софроний Търновски, води преговорите с Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата от БПЦ. След завършването на преговорите заминава за епархията си в САЩ.
На 26 юли 1947 г. в Бъфало, щат Ню Йорк, епархийския избирателен събор, излъчен от клира и миряните, избира Андрей епископ Велички за Митрополит американски. Бележит дипломат в расо и строител на величавата сграда на задграничната ни църква в Северна Америка и Австралия, приносител за сваляне на схизмата, позволява поне за миг да отдадем почит на делото и подвига му, да оценим каква Божия благословия за българите тук и в чужбина е фактът на неговото появяване на фона на българския общоцърковен живот.
Неговият земен път завършва на 9 август 1972 г., и е погребан в притвора на храма - паметник "Св. Иоан Рилски ", гр. Търговище.
Изложбата е пореден знак на почит към архиерея, когото търговищенци свързват главно с дарението за храм „Св. Йоан Рилски”, направено в края на живота му, което става основание за две големи благодеяния за града – доизграждането на храма и оборудването на микрофилтрационната озонаторна станция. С пускането ѝ в експлоатация през 1979 г. се слага край на водния режим в Търговище.
Заслугите на митрополит Андрей са много. Той е първият, който въвежда хоровото пеене в Българската православна църква.
През 1946 г. съдейства двете семейства – на италианския крал и семейството на дъщеря му, българската царица Йоана, да бъдат приютени в Египет от крал Фарук. Лично дава благословията си на Симеон и Маргарита на 21януари 1962г., заедно с руския архиепископ на Швейцария, в "Златната църква" във Вевей.
В историята на Българската православна църква митрополит Андрей има своето място в обществено-църковната дейност на БПЦ преди 1944 г. в България и администрирането на епархията за Новия свят във времето 1938-1972 г. В изложбата са експонирани материали, някои показвани за първи път, от фонда на РИМ – Търговище, ЦДА на РБ – София, НА на БАН, Държавен архив – Търговище, разсекретени материали от Комисията по досиетата и др. източници.
... Във вечна памет остава само праведникът...
